отегчение

[otɛgˈt͡ʃɛniɛ]

отегчение значение:

1. (пряко) Психическо състояние на липса на интерес, безразличие или досада, породено от еднообразие, бездействие или безинтересно занимание.

Ударение: отегчѐние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: о-тег-че-ни-е
Род: среден
Мн. число: отегчения

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отегчение

(пряко)

Той въздъхна с явно отегчение и погледна часовника си.
Отегчението от дългата реч на директора обхвана цялата зала.

Синоними на отегчение

скука, досада, апатия, безразличие

Антоними на отегчение

интерес, въодушевление, забавление

Как се пише отегчение

Грешни изписвания: отегчемие, утегчение, отегченйе

Думата се пише с 'о' в началото (представка о-). Не се пише с 'у'.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:отегча

Произлиза от глагола 'отегча', който е производен на корена 'тежък' (старобългарски *тѧжъкъ*). Формирано е чрез наставката за отглаголни съществителни -ние.

Употреба

Чести словосъчетания:

смъртно отегчение
изпитвам отегчение
обхванат от отегчение