Енциклопения на българския език

отвръщам

[otˈvrɤʃtɐm]

отвръщам значение:

1. (комуникация) Давам отговор на въпрос или реплика; отговарям.
2. (поведение) Реагирам на чуждо действие със същото действие (на удар с удар, на добро с добро).
3. (физическо действие) Извивам на другата страна (глава, поглед, лице).
4. (битов (остар.)) Разхлабвам (за винт или кран).
Ударение
отвръ̀щам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-връ-щам
Вид
несвършен
Преходност
преходен / непреходен (според значението)
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
отвръщам се
Видова двойка
отвърна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отвръщам

(комуникация)
  • Когато го попитаха, той отвръщаше спокойно и уверено.
  • Не отвръщам на обидите с обида.
(поведение)
  • Тя му отвръщаше с любов и грижа.
  • Армията отвръща на огъня.
(физическо действие)
  • Той отвръща поглед, засрамен от постъпката си.
(битов (остар.))
  • Майсторът отвръща болта.

Как се пише отвръщам

Звукът щ се пише като една буква, а не като комбинация шт. Представката е от-, която пред звучна съгласна (в) се чува като [од], но се пише т.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:от + връщам
Префиксално образувание от глагола 'връщам' с представка 'от-', указваща движение назад, настрани или в отговор.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отвръщам на удара
  • отвръщам на чувствата
  • отвръщам лице
  • отвръщам поглед
отвръщам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник