Енциклопения на българския език

връщам

[ˈvrɤʃtɐm]

връщам значение:

1. (пряко) Давам обратно нещо взето, заето или откраднато на притежателя му.
2. (движение) Накарвам някого или нещо да отиде отново там, откъдето е дошъл; отпращам назад.
3. (преносно) Възстановявам предишно състояние.
Ударение
връ̀щам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
връ-щам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
връщам се
Видова двойка
върна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на връщам

(пряко)
  • Всеки месец връщам част от заема.
  • Винаги връщам книгите в библиотеката навреме.
(движение)
  • Граничарите връщат туристите без документи.
  • Връщам топката към вратаря.
(преносно)
  • Това лекарство ми връща надеждата.
  • Нищо не може да ми върне младостта.

Антоними на връщам

Как се пише връщам

Грешни изписвания: вращам, връштам, връщъм
Коренът се пише с ъ (променливо 'я'/'ъ' в славянските корени - врат/връщам). Звуковата комбинация 'щ' се изписва с една буква.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:враштати
Произлиза от старобългарския глагол 'враштати', който е несвършен вид на 'вратити' (въртя, обръщам). Свързан е с корена 'върт'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • връщам ресто
  • връщам жеста
  • връщам се назад
Фразеологизми:
  • връщам лентата назад
  • връщам се от оня свят
  • връщам си тъпкано