Енциклопения на българския език

отвореност

[otˈvɔrɛnost]

отвореност значение:

1. (пряко) Състояние или свойство на обект, който не е затворен; наличие на достъп до вътрешността.
2. (преносно) Свойство на характер или поведение, изразяващо се в искреност, прямота и готовност за общуване или възприемане на нови идеи.
Ударение
отво̀реност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-во-ре-ност
Род
женски
Мн. число
няма (абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отвореност

(пряко)
  • Отвореността на прозорците осигуряваше постоянен приток на свеж въздух.
  • Степента на отвореност на диафрагмата влияе върху дълбочината на рязкост.
(преносно)
  • Нейната отвореност към света я направи любимка на всички в екипа.
  • Политика на отвореност и прозрачност.

Как се пише отвореност

Думата се пише с едно н. Образувана е от прилагателното отворен + наставката -ост. Тъй като прилагателното в м.р. не завършва на -нен (а на -рен), няма удвояване на съгласната.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:творить (отварям)
Произлиза от миналото страдателно причастие на глагола 'отворя' – 'отворен', с добавена наставка за абстрактно съществително '-ост'. Коренът е свързан с общославянската лексика за затваряне/отваряне (творить).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа отвореност
  • отвореност към иновации
  • пазарна отвореност