Енциклопения на българския език

отвея

[otˈvɛjɐ]

отвея значение:

1. (селско стопанство) Почиствам зърно от плява, като го подхвърлям на вятъра или използвам веялка.
2. (пряко) За вятър или въздушна струя — отнасям нещо надалеч или го издухвам.
3. (разговорно/преносно) Побеждавам някого категорично; задминавам с лекота (в състезание).
Ударение
отве'я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-ве-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
отвявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отвея

(селско стопанство)
  • Селяните бързаха да отвеят житото преди дъжда.
(пряко)
  • Силният вятър отвея шапката му в морето.
  • Бурята отвея сухите листа от пътеката.
(разговорно/преносно)
  • Нашият отбор ги отвея с три на нула.
  • Тя ги отвея на изпита с перфектни знания.

Антоними на отвея

Как се пише отвея

Грешни изписвания: отвия, утвея

Коренът е ве- (от вея - духам), затова се пише с е. Да се прави разлика с отвия (от вия/въртя).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣяти
Праславянски *vějati (духам). Представката 'от-' указва отделяне или премахване чрез действието на вятъра.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вятър го отвея
  • отвея конкуренцията
Фразеологизми:
  • отвея като куцо пиле домат

Популярни търсения и запитвания за отвея

отвея : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник