Енциклопения на българския език

издухам

[izˈduxɐm]

издухам значение:

1. (пряко) Чрез духане (силно издишване или въздушна струя) премахна, отстраня нещо.
2. (жаргон) Изпреваря някого с голяма скорост (обикновено при автомобилни състезания).
3. (жаргон) Изгубя, пропилея (пари, възможност).
Ударение
изду̀хам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ду-хам
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
издухвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на издухам

(пряко)
  • Трябва да издухам праха от старите книги.
  • Вятърът издуха листата от алеята.
(жаргон)
  • На магистралата го издухах с новото БМВ.
  • Състезателят издуха конкуренцията още на старта.
(жаргон)
  • Издухах цялата заплата за една вечер.

Как се пише издухам

Грешни изписвания: исдухам, йздухам, издохам, издухъм
Представката е из-. Пише се със 'з' пред звучни съгласни (като 'д').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:духам
От глагола 'духам' с представка 'из-', указваща изчерпване на действието или посока навън.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • издухам носа си
  • вятърът ги издуха
Фразеологизми:
  • издуха супата