довея
[doˈvɛjɐ]
довея значение:
1. (пряко) За вятър или въздушно течение – донасям нещо (миризма, прах, семена, звук) чрез веене до определено място.
2. (разговорно) Пристигам някъде, обикновено бързо, неочаквано или без конкретна цел (често се използва за хора).
- Ударение
- дове'я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-ве-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- довявам
Примери за използване на довея
(пряко)
- Вятърът довея аромат на липи от парка.
- Бурята довея облаци от запад.
(разговорно)
- Какъв вятър те довея насам?
- Не знам откъде ги довея тези гости.
Как се пише довея
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣꙗти
Словообразуване от префикс 'до-' (за завършеност на действието) и корен 'вея' (духам, вея). Сродна с думи в други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вятърът довея
- довея миризма
- довея сняг
Фразеологизми:
- какъв вятър те довея