обвиняем
[obviˈnʲaɛm]
обвиняем значение:
1. (право) Лице, което е привлечено към наказателна отговорност с постановление на разследващ орган; подсъдим (в по-широк смисъл, преди съдебната фаза).
2. (рядко/прилагателно) Който подлежи на обвинение; когото обвиняват.
- Ударение
- обвиня̀ем
- Част на речта
- съществително име, прилагателно име
- Сричкоделение
- об-ви-ня-ем
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обвиняеми
Примери за използване на обвиняем
(право)
- Обвиняемият отказа да дава показания без присъствието на адвокат.
- Срещу него е повдигнато обвинение и вече е със статут на обвиняем.
(рядко/прилагателно)
- Обвиняемата страна трябва да представи своите доказателства.
Синоними на обвиняем
Как се пише обвиняем
Думата завършва на '-ем', характерно окончание за сегашните страдателни причастия. Пише се с 'я' (променливо я) след 'н', но тъй като ударението е върху 'я', то не преминава в 'е' в единствено число (в мн.ч. се запазва 'я' - обвиняеми, но ако се членува: обвиняемият).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обвиня
Произлиза от глагола 'обвиня' (обвинявам). Формата е сегашно страдателно причастие (архаична форма, запазена като прилагателно/съществително), калкираща руски модели.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разпит на обвиняем
- права на обвиняемия
- главен обвиняем
Фразеологизми:
- на скамейката на обвиняемите