Енциклопения на българския език

отбраняване

[odbrɐˈɲavɐnɛ]

отбраняване значение:

1. (военно дело) Действие по отблъскване на вражеско нападение; организирана защита на позиция, територия или обект.
2. (преносно) Активно пазене или защитаване на мнение, чест, права или кауза срещу критика или посегателство.
Ударение
отбраня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-бра-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
отбранявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отбраняване

(военно дело)
  • Отбраняването на столицата продължи три месеца.
  • Планът за отбраняване включваше изграждане на нови фортификации.
(преносно)
  • Адвокатът се зае с отбраняването на правата на клиента си.
  • Отбраняването на дисертацията премина успешно.

Как се пише отбраняване

Думата се пише с 'т' (представка от-), въпреки че при изговор се чува звучно 'д' поради регресивна асимилация пред звучната съгласна 'б'. Завършва на '-не', характерно за отглаголните съществителни в среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бранити
Произлиза от глагола 'отбранявам', който е префиксална форма на старобългарския 'бранити' (защитавам, пазя). Наставката '-не' формира отглаголно съществително, означаващо самия процес.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • активно отбраняване
  • отбраняване на титла
  • право на отбраняване
отбраняване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник