отблясък
[ˈɔtblʲɐsɐk]
отблясък значение:
1. (физика) Отразена светлина; кратковременно просветване на повърхност.
2. (преносно) Следствие, остатък или далечен отзвук от някакво събитие или чувство.
- Ударение
- о̀тблясък
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-бля-сък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отблясъци
Примери за използване на отблясък
(физика)
- Видях отблясъка на слънцето в огледалото.
- Мечът проблясна със зловещ отблясък.
(преносно)
- В очите му се четеше отблясък от старата надежда.
- Това събитие е само слаб отблясък на миналото величие.
Как се пише отблясък
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:блясък
Префигирана форма: предлог/представка 'от' + 'блясък' (светлина, сияние). Означава вторична светлина, отразена светлина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слънчев отблясък
- метален отблясък
- златист отблясък