особен
[oˈsɔbɛn]
особен значение:
1. (пряко) Който се отличава от другите по някакви белези; необикновен, странен.
2. (преносно) Който е предназначен специално за някого или за нещо; специален.
- Ударение
- осо̀бен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-со-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- особени
Примери за използване на особен
(пряко)
- Той имаше особен характер, който не всеки разбираше.
- Във въздуха се усещаше особен аромат.
(преносно)
- Имам особено мнение по въпроса.
- За този случай са необходими особени мерки.
Синоними на особен
Антоними на особен
Как се пише особен
В мъжки род единствено число думата завършва на едно н. Двойно н се пише само когато думата получава определителен член за мъжки род (особения, особеният) или при наречието (особено) и членуваните форми в множествено число на сродни думи, ако коренът завършва на 'н' (но тук случаят е прост).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:особьнъ
Произлиза от старобългарската дума 'особь' (поотделно, за себе си), свързана с 'себе'. Първоначалното значение е 'отделен', 'самостоятелен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- особен случай
- особено мнение
- особени залози