Енциклопения на българския език

изходен

[izˈxɔdɛn]

изходен значение:

1. (общо) Който служи за излизане; който се намира на изхода.
2. (логика/наука) Който служи за начало, основа или база на нещо; първоначален.
Ударение
изхо̀ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-хо-ден
Род
мъжки
Мн. число
изходни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изходен

(общо)
  • Трябваше да покажат пропуските си на изходния пункт.
  • Изходната виза беше подпечатана.
(логика/наука)
  • Заемете изходна позиция за старт.
  • Изходните данни за изследването бяха събрани прецизно.

Антоними на изходен

Как се пише изходен

Грешни изписвания: изхотен, йзходен, изхуден
Думата се пише със 'з' пред звучния съгласен 'х' (морфологичен принцип на представката из-) и 'д' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ход
Образувано от представка 'из-', корен 'ход' и суфикс '-ен'. Връзка с глагола 'изхождам' (излизам, произтичам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изходна позиция
  • изходни данни
  • изходен пункт
  • изходно ниво