облъчване
[ɔbˈɫət͡ʃvənɛ]
- Ударение
- облъ̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-лъч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- облъчвания
- Вид
- несвършен
Как се пише облъчване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лъч
Отглаголно съществително от 'облъчвам'. Коренът е 'лъч' (светлинен сноп).
Употреба
Чести словосъчетания:
- радиоактивно облъчване
- слънчево облъчване
- лъчелечение
Фразеологизми:
- облъчвам някого (прен.)