Енциклопения на българския език

рентген

[rɛnˈtɡɛn]

рентген значение:

1. (медицина) Апарат за получаване на рентгенови изображения с диагностична или терапевтична цел.
2. (медицина) Снимка, направена с такъв апарат; рентгенография.
3. (физика) Извънсистемна единица за измерване на дозата на рентгеново или гама-лъчение (символ R).
4. (разговорно) Кабинет, където се извършват рентгенови прегледи.
Ударение
рентгѐн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рент-ген
Род
мъжки
Мн. число
рентгени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рентген

(медицина)
  • Болницата закупи нов, модерен рентген.
(медицина)
  • Лекарят погледна рентгена и установи счупване на костта.
(физика)
  • Дозата на облъчване беше измерена в рентгени.
(разговорно)
  • Чаках два часа пред рентгена.

Как се пише рентген

Грешни изписвания: ренген, ринген
Думата се пише с т (рентген), запазвайки оригиналния правопис на фамилията Röntgen. Често срещана грешка е изпускането на 'т' при изговор и писане.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Röntgen
Наречена на името на откривателя на рентгеновите лъчи – немския физик Вилхелм Конрад Рьонтген (Wilhelm Conrad Röntgen).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • минавам на рентген
  • гръден рентген