Енциклопения на българския език

оръфан

[oˈrɤfɐn]

оръфан значение:

1. (пряко) За тъкан или дреха – който е скъсан по краищата, износен, с висящи конци.
2. (преносно) Беден, неугледен, окаян (за външен вид на човек).
Ударение
оръ̀фан
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-ръ-фан
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
оръфани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оръфан

(пряко)
  • Ходеше с оръфан панталон и стари обувки.
  • Книгата беше стара, с оръфани страници.
(преносно)
  • Беше гладен и оръфан, когато пристигна в града.

Как се пише оръфан

Грешни изписвания: орафан, уруфан, уръфан, оръван, оръфън
Думата се пише с начално о (представка) и ъ в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръфам
Минало страдателно причастие на глагола 'оръфам', който идва от 'ръфам' (късам с зъби, дърпам). Коренът е звукоподражателен или експресивен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оръфан ръкав
  • оръфано палто
  • оръфан вид
оръфан : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник