окаян
[oˈkajɐn]
окаян значение:
1. (пряко) Който се намира в много лошо, бедствено или жалко състояние; нещастен.
2. (преносно) Който предизвиква съжаление поради ниските си качества или некадърност.
- Ударение
- ока̀ян
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-ка-ян
- Род
- мъжки
- Мн. число
- окаяни
Примери за използване на окаян
(пряко)
- Бежанците пристигнаха в окаян вид, измръзнали и гладни.
- Къщата беше стара и окаяна, готова да рухне всеки момент.
(преносно)
- Направиха окаян опит да се оправдаят.
Антоними на окаян
Как се пише окаян
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:окаꙗти
Минало страдателно причастие от старобългарския глагол 'окаꙗти' (оплаквам, жаля), който е сроден с 'кая се'. Буквално означава 'такъв, който е оплакан' или 'достоен за жал'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- окаян вид
- окаяно състояние
- окаян грешник