орница
[ˈɔrnit͡sɐ]
орница значение:
1. (земеделие) Изорана земя; нива, която е подготвена за засяване. Също така се използва за дълбоко изорания слой почва.
- Ударение
- о̀рница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ор-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- орници
Примери за използване на орница
(земеделие)
- Тракторът бавно пореше черната орница.
- Дъждът напои жадната орница.
Антоними на орница
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ора
Произлиза от глагола 'ора' (обработвам земя) и наставката -ница.
Употреба
Чести словосъчетания:
- черна орница
- дълбока орница