Енциклопения на българския език

органичен

[orɡaˈnit͡ʃɛn]

органичен значение:

1. (биология/химия) Който се отнася до организмите (растителни и животински) или е получен от тях; който съдържа въглерод (с изключение на карбонатите).
2. (преносно) Който е вътрешно присъщ, неотделим, естествено свързан със същността на нещо.
3. (медицина) Който е свързан с увреждане на самите органи/тъкани (за разлика от функционален).
Ударение
органѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ор-га-ни-чен
Род
мъжки
Мн. число
органични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на органичен

(биология/химия)
  • Органичната химия изучава съединенията на въглерода.
  • Използваме само органични торове в градината.
(преносно)
  • Свободата е органична потребност на човешкия дух.
  • Архитектурата на сградата е в органична връзка с околния пейзаж.
(медицина)
  • Лекарите не откриха органична причина за главоболието.

Как се пише органичен

Изписва се с и в суфикса -ичен, характерен за прилагателни от чужд произход.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:organikos
Заета от гръцки (organikos) през латински (organicus) или френски (organique). Свързана с 'орган' и 'организъм'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • органична химия
  • органична материя
  • органична връзка
  • органично заболяване