опъване
[oˈpɤvɐnɛ]
опъване значение:
1. (пряко) Действието по обтягане на нещо еластично или гъвкаво, така че да стане право и напрегнато.
2. (преносно) Състояние на напрежение или изостряне на отношения.
3. (разговорно) Строго мъмрене, каране или наказване на някого.
- Ударение
- опъ̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пъ-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- опъвания
Примери за използване на опъване
(пряко)
- Опъването на палатката отне повече време заради вятъра.
- При опъване на ластика той се скъса.
(преносно)
- Почувства се известно опъване в отношенията им след скандала.
(разговорно)
- Началникът му дръпна едно здраво опъване заради закъснението.
Как се пише опъване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѧти (pęti)
Отглаголно съществително от глагола 'опъвам'. Коренът е свързан със старобългарското 'пѧти' (пъна, обтягам) и представката 'о-' за завършеност или обхващане на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опъване на бръчки
- опъване на нерви
- лифтинг опъване