Енциклопения на българския език

оправяне

[oˈpravjɐnɛ]

оправяне значение:

1. (битово) Привеждане на нещо в добър, правилен или подреден вид; поправка на повреда.
2. (преносно) Справяне с трудна ситуация; излизане от затруднение.
3. (разговорно) Възстановяване на здравословното състояние.
Ударение
опра́вяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-пра-вя-не
Род
среден
Мн. число
оправяния
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оправяне

(битово)
  • Оправянето на леглото сутрин е полезен навик.
  • Майсторът се зае с оправянето на пералнята.
(преносно)
  • Финансовото оправяне на фирмата ще отнеме време.
(разговорно)
  • Пожелавам ти бързо оправяне след грипа.

Как се пише оправяне

Грешни изписвания: управяне, опръвяне
Пише се с 'о' (оправяне), тъй като представката е 'о-', а не 'у-'. Коренът е свързан с 'прав', а не с 'управа' (въпреки семантичната близост в някои контексти).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Свързано с корена 'прав' (изправен, истинен). Отглаголно съществително от 'оправям', което означава привеждане в правилен вид.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оправяне на сметки
  • оправяне на документи
  • оправяне на настроението
Фразеологизми:
  • оправяне няма