Енциклопения на българския език

опекунски

[opɛˈkunski]

опекунски значение:

1. (право) Който се отнася до опекун (настойник) или до институцията на опекунството.
2. (преносно) Който изразява прекомерна грижа, покровителство или наставничество, често с нюанс на ограничаване на свободата.
Ударение
опеку̀нски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-пе-кун-ски
Род
мъжки
Мн. число
опекунски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опекунски

(право)
  • Беше назначен опекунски съвет за управление на наследството на малолетните деца.
(преносно)
  • Тя говореше с дразнещ опекунски тон, сякаш се обръщаше към дете.

Как се пише опекунски

Грешни изписвания: упекунски, опеконски, опекунскй
Образува се от опекун + наставка -ски.

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:опекун
От съществителното 'опекун' (настойник, попечител). Коренът е свързан със старобългарското 'пекѫ' (грижа се, печа се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опекунски съвет
  • опекунски тон