настойнически
[nɐˈstɔjniʧɛski]
настойнически значение:
1. (право) Който се отнася до настойник или настойничество; свързан с правната грижа за малолетно или запретено лице.
2. (преносно) Който изразява прекалена грижа, поучение или менторство; дидактичен.
- Ударение
- насто̀йнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-стой-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- настойнически
Примери за използване на настойнически
(право)
- Настойническият съвет взе решение за имота на детето.
(преносно)
- Той говореше с дразнещ настойнически тон.
Синоними на настойнически
Как се пише настойнически
Грешни изписвания: настоинически, настойкъски, нъстойнически, настуйнически, настойнйчески, настойническй
Думата се пише с 'й' (и кратко) след гласната 'о', тъй като следва съгласна 'н'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:настояти
Произлиза от съществителното 'настойник', което е дериват на глагола 'настоявам' (стоя над, грижа се, пазя). Суфиксът '-ески' е типичен за относителни прилагателни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- настойнически съвет
- настойнически тон
- настойническо право
Популярни търсения и запитвания за настойнически
какво е настойнически, настойнически или настоинически, настойнически или настойкъски, настойнически или нъстойнически, настойнически или настуйнически, настойнически или настойнйчески, настойнически или настойническй, настоинически или настойкъски, настоинически или нъстойнически, настоинически или настуйнически, настоинически или настойнйчески, настоинически или настойническй, настойкъски или нъстойнически, настойкъски или настуйнически, настойкъски или настойнйчески, настойкъски или настойническй, нъстойнически или настуйнически, нъстойнически или настойнйчески, нъстойнически или настойническй, настуйнически или настойнйчески, настуйнически или настойническй, настойнйчески или настойническй