Енциклопения на българския език

попечителски

[po.pe't͡ʃi.tɛl.ski]

попечителски значение:

1. (право) Който се отнася до попечител или до института на попечителството (форма на правна закрила за непълнолетни или ограничено запретени лица).
Ударение
попечѝтелски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-пе-чи-тел-ски
Род
мъжки
Мн. число
попечителски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на попечителски

(право)
  • Съдът насрочи дело за попечителските права.
  • Тя пое своите попечителски задължения с голяма отговорност.

Синоними на попечителски

Как се пише попечителски

Думата се пише с е във втората сричка (от пека, опека) и завършва на -ски.

Етимология

Произход:Български / Руски
Оригинална дума:попечител
От съществителното 'попечител' (този, който полага грижи, настойник), което е свързано с глагола 'пека се' (грижа се) и руското влияние в юридическата терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • попечителски съвет
  • попечителски фонд
  • попечителско право