Енциклопения на българския език

онемявам

[onɛˈmʲavɐm]

онемявам значение:

1. (медицина) Губя способността си да говоря (физиологично).
2. (преносно) Замлъквам внезапно от силна емоция (уплаха, изненада, възхищение).
Ударение
онемя̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-не-мя-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
онемея
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на онемявам

(медицина)
  • След инсулта той постепенно онемяваше.
(преносно)
  • Публиката онемяваше пред виртуозното изпълнение.
  • Когато чу новината, тя онемя.

Антоними на онемявам

Как се пише онемявам

Грешни изписвания: онемевам, унемявам, онемявъм
Пише се с я (онемя̀вам), тъй като е под ударение. В свършената форма (онемѐя) или в минало време (онемя̀х - онемѐли) се прилага правилото за променливото Я.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ням
Образуван от прилагателното 'ням' чрез представка 'о-' и глаголна наставка, означаващо 'ставам ням'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • онемявам от ужас
  • онемявам от възторг
онемявам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник