Енциклопения на българския език

губя

[ˈɡubjɐ]

губя значение:

1. (общо) Преставам да притежавам нещо, оставам без нещо (имущество, близък човек, качество).
2. (спорт/игри) Търпя поражение в състезание, игра или спор.
3. (общо) Изразходвам напразно (време, усилия).
Ударение
гу̀бя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
гу-бя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
загубя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на губя

(общо)
  • Той губи ключовете си постоянно.
  • Губя надежда, че ще се оправим.
(спорт/игри)
  • Отборът ни губи с два гола разлика.
(общо)
  • Не искам да ти губя времето.

Антоними на губя

Как се пише губя

Грешни изписвания: гобя
Глагол от II спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гоубити
Наследник на праславянското *gubiti (погубвам, унищожавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • губя съзнание
  • губя време
  • губя тегло
Фразеологизми:
  • губя си ума
  • губя почва под краката си

Популярни търсения и запитвания за губя

губя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник