Енциклопения на българския език

чаровен

[t͡ʃɐˈrɔvɛn]
Ударение
чаро'вен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ча-ро-вен
Род
мъжки
Мн. число
чаровни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише чаровен

Грешни изписвания: чаровън, чъровен, чарувен
Прилагателните имена от мъжки род, завършващи на -ен, се пишат с 'е', а не с 'ъ' (чаровен, не чаровън). Проверката се прави чрез формата за множествено число: чаровни (пада 'е'-то).

Етимология

Произход:Прахърватски / Славянски
Оригинална дума:*čarъ
Произлиза от съществителното 'чар' (магия, обаяние), което има общославянски корен *čarъ, вероятно заимстван от ирански източници (срв. персийски čār 'средство, лек').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чаровна усмивка
  • чаровен принц
  • чаровна личност