окуража
[okuraˈʒa]
окуража значение:
1. (пряко) Да вдъхна смелост, увереност или надежда на някого.
- Ударение
- окуража̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ку-ра-жа
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- окуража се
- Видова двойка
- окуражавам
Примери за използване на окуража
(пряко)
- Ще се опитам да го окуража преди изпита.
- Думите на треньора успяха да окуражат отбора.
Антоними на окуража
Как се пише окуража
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:courage
Коренът 'кураж' идва от френски (courage), възприет в българския език. Формата е образувана с българска морфология: представка о- + кураж + глаголно окончание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- окуража някого да направи нещо