Енциклопения на българския език

насърча

[nɐsɐrˈt͡ʃa]

насърча значение:

1. (общо) Да вдъхна кураж, увереност или желание на някого за извършване на някаква дейност; да подтикна към действие чрез одобрение.
Ударение
насърча̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-сър-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
насърчавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на насърча

(общо)
  • Учителят се опита да насърча ученика да участва в олимпиадата.
  • Искам да те насърча да не се отказваш от мечтите си.

Антоними на насърча

Как се пише насърча

Грешни изписвания: насърчъ, нъсърча, насарча
В 1 л. ед.ч. завършва на (ударено), след 'ч'. Спрежението е второ (ти насърчиш, той насърчи).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сърце
Образуван от представката 'на-' и съществителното 'сърце'. Етимологичното значение е 'да дам сърце/кураж на някого'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • насърча развитието
  • насърча инвестициите