Енциклопения на българския език

обезкуража

[obɛzkurɐˈʒa]

обезкуража значение:

1. (пряко) Отнема куража, смелостта или надеждата на някого; прекършва увереността.
Ударение
обезкуража̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-без-ку-ра-жа
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
обезкуража се
Видова двойка
обезкуражавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезкуража

(пряко)
  • Не позволявай на първия неуспех да те обезкуражи.
  • Критиката го обезкуражи и той спря да рисува.

Синоними на обезкуража

Антоними на обезкуража

Как се пише обезкуража

Представката е без-, а не 'бес-'. Коренът е кураж (с 'у').

Етимология

Произход:Български (с френски корен)
Оригинална дума:courage (френски)
Префиксално образувание от наставка 'о-', 'без-' и корен 'кураж' (от френски courage - смелост).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • напълно обезкуража
  • дълбоко обезкуража