Енциклопения на българския език

окупация

[okuˈpat͡sijɐ]

окупация значение:

1. (военно дело) Временно завземане и задържане на чужда територия от въоръжените сили на друга държава.
2. (общество) Форма на протест, при която група хора завземат сграда или пространство и отказват да го напуснат.
Ударение
окупа́ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ку-па-ци-я
Род
женски
Мн. число
окупации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окупация

(военно дело)
  • Страната беше под вражеска окупация в продължение на пет години.
  • Окупацията приключи с подписването на мирния договор.
(общество)
  • Студентите обявиха окупация на ректората.

Синоними на окупация

Антоними на окупация

Как се пише окупация

Пише се с едно к (за разлика от английското occupation). Първата гласна е о, втората е у.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:occupatio
От латинския глагол occupare (заемам, завземам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • военна окупация
  • зона на окупация
  • падам под окупация