Енциклопения на българския език

нашествие

[naˈʃɛstviɛ]

нашествие значение:

1. (Военно дело / История) Нахлуване на въоръжени сили в чужда територия с цел завладяване или плячкосване.
2. (Преносно) Поява на голямо множество от хора, животни или вредители на едно място, обикновено възприемано като бедствие или неудобство.
Ударение
нашѐствие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-шест-ви-е
Род
среден
Мн. число
нашествия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нашествие

(Военно дело / История)
  • Османското нашествие на Балканите променя историята на региона.
  • Страната подготви отбраната си срещу очакваното вражеско нашествие.
(Преносно)
  • Фермерите се оплакват от нашествие на скакалци.
  • Лятното нашествие на туристи затруднява движението в града.

Антоними на нашествие

Как се пише нашествие

Грешни изписвания: нашесвие, нашествйе, нъшествие

Думата завършва на наставката -ие (за среден род). Буквеното съчетание 'ств' се запазва.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нашьствиѥ
Произлиза от старобългарския глагол 'нашьствити' (настъпвам, идвам върху), който е съставен от предлог 'на' и корен, свързан с 'шествие' (ходения, движение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • варварско нашествие
  • скакалцово нашествие
  • вражеско нашествие