Енциклопения на българския език

завземане

[zɐvˈzɛmɐnɛ]

завземане значение:

1. (пряко) Действието по завладяване, овладяване или отнемане на територия, пространство или обект със сила или настойчивост.
2. (преносно) Ангажиране на вниманието или съзнанието на някого изцяло.
Ударение
завзѐмане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зав-зе-ма-не
Род
среден
Мн. число
завземания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завземане

(пряко)
  • Завземането на крепостта отне няколко седмици.
  • Те планираха бързо завземане на пазарния дял.
(преносно)
  • Завземането на вниманието на публиката е ключово за оратора.

Антоними на завземане

Как се пише завземане

Думата е отглаголно съществително на -не. В българския език тези съществителни се пишут с накрая в единствено число, а не с (което е характерно за множествено число).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възимати
Произлиза от глагола 'завземам', който е образуван чрез префикс 'за-' и корена 'взем-' (от старобългарски *възимати*), сродно с общославянския корен *jęti (вземам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • насилствено завземане
  • завземане на властта
  • завземане на територии