Енциклопения на българския език

обяд

[oˈbʲat]

обяд значение:

1. (битовизъм) Основно хранене за деня, което се извършва около средата на деня (по пладне).
2. (време) Времето около средата на деня; пладне.
3. (храна) Храната, приготвена за това ядене.
Ударение
обя́д
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-бяд
Род
мъжки
Мн. число
обяди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обяд

(битовизъм)
  • Семейството се събра на празничен обяд.
  • Какво ще готвиш за обяд?
(време)
  • Ще се видим утре по обяд.
  • Преди обяд времето беше слънчево.
(храна)
  • Нося си обяд от вкъщи.

Антоними на обяд

Как се пише обяд

Думата се пише с я в единствено число (под ударение). В множествено число е обяди. При прилагателното настъпва промяна по ятовия закон: обеден (тъй като 'е' не е под ударение или е пред мека сричка в зависимост от диалекта, но книжовната норма е обеден).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обѣдъ
Старобългарската дума обѣдъ е образувана от представката *ob- и корена *ěd- (ям). Първоначалното значение е 'време за ядене'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • официален обяд
  • работен обяд
  • преди обяд
  • след обяд
Фразеологизми:
  • след дъжд качулка (аналогично на 'след обяд')
обяд : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник