вечеря
[vɛˈt͡ʃɛrʲɐ]
вечеря значение:
1. (бит) Последното за деня хранене, обикновено извършвано вечер.
2. (кулинария) Храната, приготвена за това ядене.
3. (религия) Тържествена обредна трапеза (напр. Тайната вечеря).
- Ударение
- вечѐря
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-че-ря
- Род
- женски
- Мн. число
- вечери
Примери за използване на вечеря
(бит)
- Семейството се събра около масата за вечеря.
- Приготвих лека вечеря, защото беше късно.
(кулинария)
- Вечерята беше изстинала, докато той се прибере.
- Сложих вечерята в хладилника.
(религия)
- На Велики четвъртък се възпоменава Тайната вечеря.
Синоними на вечеря
Антоними на вечеря
Как се пише вечеря
Грешни изписвания: вечера
Думата завършва на -я в единствено число. Множественото число е вечери (с ударение на първата сричка).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вечеря
Произлиза от общославянския корен *večerъ (вечер), свързан с времето на храненето.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Тайната вечеря
- ранна вечеря
- официална вечеря
- поканвам на вечеря
Фразеологизми:
- след дъжд качулка (аналогично: след вечеря — попара)