Енциклопения на българския език

ядене

[ˈjadɛnɛ]

ядене значение:

1. (Пряко) Действието по приемане на храна; хранене.
2. (Бит) Самата храна, приготвено ястие, гозба.
Ударение
я̀дене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
я-де-не
Род
среден
Мн. число
яденета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ядене

(Пряко)
  • По време на ядене не се говори.
  • Яденето на плодове е полезно за здравето.
(Бит)
  • На масата имаше много ядене и пиене.
  • Майка му беше приготвила вкусно ядене с картофи.

Антоними на ядене

Как се пише ядене

Грешни изписвания: йадене, ядане
Думата започва с буква 'Я'. Окончанието за отглаголни съществителни от този тип е -ене (от глаголи на -а/-я като 'ям'), а не -ане.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ꙗсти
Произлиза от старобългарския глагол ꙗсти (ясти), който има праславянски произход (*ěsti). Формата е отглаголно съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • време за ядене
  • готвено ядене
  • сготвям ядене
Фразеологизми:
  • яденето прави борбата
  • каквото си надробиш, това ще сърбаш (свързано с ядене)

Популярни търсения и запитвания за ядене