обструкция
[ɔbˈstruk.t͡si.jɐ]
обструкция значение:
1. (политика) Нарочно възпрепятстване или забавяне на работата на законодателен орган (парламент) чрез произнасяне на дълги речи, процедурни хватки или шум, с цел да се попречи на вземането на решение.
2. (медицина) Запушване или непроходимост на кръвоносен съд, канал или кухинен орган в тялото.
3. (пряко) Пречка, спънка или преграда пред някакво действие.
- Ударение
- обстру̀кция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-струк-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- обструкции
Примери за използване на обструкция
(политика)
- Опозицията прибегна до обструкция, за да блокира приемането на спорния законопроект.
- Парламентарната обструкция продължи повече от десет часа.
(медицина)
- Пациентът беше диагностициран с чревна обструкция, налагаща спешна операция.
- Хроничната белодробна обструкция затруднява дишането.
(пряко)
- Непрекъснатите бюрократични обструкции отказаха инвеститора.
Синоними на обструкция
Антоними на обструкция
Как се пише обструкция
Думата започва с представка об-. След 'р' се пише 'у' (звук /u/).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:obstructio
От латински obstructio – „преграда“, „запушване“, от глагола obstruere (строя пред, преграждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- парламентарна обструкция
- чревна обструкция
- правя обструкции