Енциклопения на българския език

спънка

[ˈspɤnkɐ]

спънка значение:

1. (пряко) Неравност, предмет или въже (напр. на кон), което пречи на движението или предизвиква спъване.
2. (преносно) Обстоятелство, което затруднява, забавя или пречи на осъществяването на някаква дейност.
Ударение
спъ́нка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спън-ка
Род
женски
Мн. число
спънки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спънка

(пряко)
  • Конят имаше спънка на предните крака, за да не избяга.
(преносно)
  • Бюрокрацията се оказа основната спънка пред стартирането на бизнеса.
  • Срещнахме много спънки, докато завършим проекта.

Антоними на спънка

Как се пише спънка

Грешни изписвания: спанка
Думата се пише с ъ (корен пън), а не с а.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пън / спъна
Произлиза от глагола 'спъвам'/'спъна', който е свързан с корена 'пън' (дървен пън, в който човек може да се спъне).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бюрократична спънка
  • сериозна спънка
  • слагам спънки
Фразеологизми:
  • камък на препъване (синонимна фраза)

Популярни търсения и запитвания за спънка

спънка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник