Енциклопения на българския език

саботаж

[sɐboˈtaʃ]

саботаж значение:

1. (общо) Преднамерено разстройване или проваляне на работа, процес или мероприятие чрез скрити или явни действия.
2. (военно дело / икономика) Умишлено увреждане или унищожаване на военно оборудване, промишлени съоръжения или транспорт с цел отслабване на противника или конкурента.
Ударение
сабота̀ж
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-бо-таж
Род
мъжки
Мн. число
саботажи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на саботаж

(общо)
  • Опозицията организира саботаж на парламентарното заседание.
  • Това не е грешка, а чист саботаж.
(военно дело / икономика)
  • Група диверсанти извърши саботаж на железопътната линия.
  • Индустриалният саботаж доведе до милиони левове загуби.

Антоними на саботаж

Как се пише саботаж

Грешни изписвания: саботаш, суботаж, съботаж
Думата завършва на звучна съгласна ж, която при изговор се обеззвучава до 'ш', но при проверка (мн.ч. саботажи) се чува ясно.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:sabotage
Заета от френски език. Произлиза от 'sabot' (дървена обувка). Първоначално е означавало некачествена изработка, а по-късно – умишлено повреждане на машини (според легендата, чрез хвърляне на дървени обувки в тях) или възпрепятстване на производството.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извършвам саботаж
  • акт на саботаж
  • икономически саботаж