обстрел
[ɔpˈstrɛɫ]
обстрел значение:
1. (военно дело) Интензивна стрелба с огнестрелно оръжие, артилерия или ракети срещу определена цел, позиция или територия.
- Ударение
- обстре'л
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-стрел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обстрели
Примери за използване на обстрел
(военно дело)
- Градът беше подложен на тежък артилерийски обстрел през цялата нощ.
- Войниците се прикриха в окопите, за да избегнат вражеския обстрел.
Синоними на обстрел
Как се пише обстрел
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:об- + стрелям
Отглаголно съществително, образувано от българския глагол 'обстрелвам' (представка 'об-' + корен 'стрел').
Употреба
Чести словосъчетания:
- артилерийски обстрел
- минометен обстрел
- подлагам на обстрел
Фразеологизми:
- кръстосан обстрел