Енциклопения на българския език

освежаване

[osvɛˈʒavanɛ]

освежаване значение:

1. (пряко) Действието по възвръщане на свежестта, силите или бодростта; ободряване.
2. (битово / ремонт) Лек ремонт или обновяване на помещение, вещ или информация, без цялостна подмяна.
3. (климатология) Понижаване на температурата, захлаждане.
Ударение
освежа̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-све-жа-ва-не
Род
среден
Мн. число
освежавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на освежаване

(пряко)
  • След кратко освежаване в банята, той беше готов за срещата.
(битово / ремонт)
  • Жилището се нуждае от леко освежаване на стените.
(климатология)
  • Прогнозата обещава освежаване през уикенда с превалявания.

Как се пише освежаване

Пише се с 'о' (представка 'о-') и 'е' в корена (от 'свеж'). След 'ж' се пише 'а', а не 'я', съгласно правилата за якане/мекане, тъй като 'ж' е винаги твърда съгласна в съвременния български език пред гласни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣжъ
Произлиза от прилагателното 'свеж'. Старобългарският корен 'свѣжъ' се свързва с понятието за ново, прясно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • освежаване на въздуха
  • освежаване на паметта
  • козметично освежаване