облик
[ˈɔblik]
облик значение:
1. (пряко) Външен вид, очертание или форма на предмет или лице.
2. (преносно) Съвкупност от духовни, морални или характерни черти, които формират същността на човек или явление.
- Ударение
- о̀блик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-лик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- облици
Примери за използване на облик
(пряко)
- Архитектурният облик на града се промени драстично през последното десетилетие.
- Тя имаше приятен и мек облик.
(преносно)
- Нравственият облик на героя е изграден чрез неговите постъпки.
- Политическият облик на партията остана неясен.
Как се пише облик
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обликъ
Произлиза от старобългарската дума *обликъ, свързана с глагола *обличати (обличам, придавам форма) и корена *ликъ (лице, образ). Думата е сродна с 'лице' и 'лик'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- архитектурен облик
- духовен облик
- морален облик
- външен облик