Енциклопения на българския език

обкова

[opkoˈvɐ]

обкова значение:

1. (занаятчийство) Да покрия, обвия или стегна нещо с метални листи, обръчи или гвоздеи чрез коване.
2. (животновъдство) Да сложа подкови на копитно животно (кон, магаре).
Ударение
обкова̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
об-ко-ва
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
обковавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обкова

(занаятчийство)
  • Майсторът обеща да обкова сандъка с железни обръчи до утре.
  • Те обковаха вратата с медни листи за здравина.
(животновъдство)
  • Ковачът обкова коня преди дългия път.
  • Трябва да обкова мулето, защото копитата му са изтъркани.

Синоними на обкова

Антоними на обкова

Как се пише обкова

Грешни изписвания: опкова, убкова, обкува
Представката е 'об-', въпреки че при изговор се чува 'п' поради обеззвучаването пред беззвучната 'к'.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:кова
Представка 'об-' (около, отвсякъде) + глагол 'кова'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обкова сандък
  • обкова коня
обкова : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник