Енциклопения на българския език

разкова

[rɐzkoˈvɐ]

разкова значение:

1. (строителство) Изваждам гвоздеите от нещо заковано; разглобявам нещо чрез изваждане на пироните.
2. (животновъдство) Свалям подковите на кон или друго животно.
Ударение
разкова̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-ко-ва
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
разковавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разкова

(строителство)
  • Трябва да разкова старите дъски от пода.
  • Майсторът разкова сандъка за секунди.
(животновъдство)
  • Ковачът разкова коня, за да почисти копитата му.

Синоними на разкова

Антоними на разкова

Как се пише разкова

Грешни изписвания: раскова, разкува, ръзкова
В корена се пише 'о' (кова). Представката е 'раз-'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
Префикс 'раз-' (премахване) + 'кова' (удрям с чук, обработвам метал).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разкова кофраж