Енциклопения на българския език

изтощение

[istoˈʃtɛniɛ]

изтощение значение:

1. (медицина/физиология) Състояние на крайна умора, пълна загуба на физически или душевни сили.
2. (общо) Намаляване или пълно изчерпване на запаси, ресурси или възможности (на почва, икономика и др.).
Ударение
изтощЕние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-то-ще-ни-е
Род
среден
Мн. число
изтощения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтощение

(медицина/физиология)
  • След маратона бегачът припадна от пълно физическо изтощение.
  • Нервното изтощение налагаше дълга почивка.
(общо)
  • Прекомерната експлоатация доведе до изтощение на почвата.
  • Икономическото изтощение на страната след войната беше очевидно.

Как се пише изтощение

Грешни изписвания: изтущение, йзтощение, изтощенйе

Коренът се пише с оощ-), свързан с формата тощ (гладен, празен).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тъщь
От глагола 'изтощя', който произлиза от старобългарското прилагателно 'тъщь' (празен, пуст) + представка 'из-' (за завършеност).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нервно изтощение
  • физическо изтощение
  • крайно изтощение
  • изтощение на организма