Енциклопения на българския език

обвържа

[obˈvɤrʒɐ]

обвържа значение:

1. (пряко) Завързвам нещо от всички страни или го привързвам към нещо.
2. (преносно) Свързвам неща в логическа зависимост или единство.
3. (социално/правно) Задължавам някого с обещание, договор или отговорност.
Ударение
обвъ̀ржа
Част на речта
глагол
Сричкоделение
об-вър-жа
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
обвързвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обвържа

(пряко)
  • Трябва да обвържа кашона с въже, за да не се разпадне.
  • Градинарят обвържа лозата към подпората.
(преносно)
  • Искам да обвържа теорията с практиката в този проект.
  • Цената на билета е обвързана с курса на долара.
(социално/правно)
  • Договорът ще ги обвърже за срок от две години.
  • Не искам да се обвържа с обещание, което не мога да изпълня.

Как се пише обвържа

Грешни изписвания: обвържъ, убвържа, обваржа

Представката е об-, а не 'оп-' (въпреки обеззвучаването при изговор). Коренната гласна е ъ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:връзати
Представка 'об-' (около/от всички страни) + 'вържа' (връзвам). Коренът е свързан със старобългарското 'връзати'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обвържа с договор
  • обвържа с условия
  • обвържа живота си
Фразеологизми:
  • с ръцете на гърба (обвързан)