Енциклопения на българския език

свържа

[svˈɤrʒɐ]

свържа значение:

1. (пряко) Съединявам две или повече неща (краища, предмети) в едно цяло чрез връзване, слепване или закачане.
2. (комуникации) Осъществявам контакт или комуникация между две страни; давам възможност за разговор.
3. (преносно) Намирам логическа или причинно-следствена зависимост между факти или събития.
Ударение
свъ'ржа
Част на речта
глагол
Сричкоделение
свър-жа
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
свържа се
Видова двойка
свързвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свържа

(пряко)
  • Трябва да свържа двата края на въжето с здрав възел.
  • Техникът дойде да свърже кабелите на новата инсталация.
(комуникации)
  • Секретарката обеща да ме свърже с директора след малко.
  • Операторът не успя да ни свърже поради лошата линия.
(преносно)
  • Не мога да свържа неговото поведение с думите му.
  • Полицията успя да свърже уликите с заподозрения.

Антоними на свържа

Как се пише свържа

Грешни изписвания: свържъ, сваржа
Думата се пише с ър в корена, тъй като при промяна на формата (напр. в 'свръзка') гласната изпада или се променя (подвижно ъ).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫвѧзати
Произлиза от праславянския корен *svęzati, образуван от префикса *sъ- (с, със) и корена *vęz- (вязвам, връзвам). Сродна с думи като 'възел', 'обвързвам' и 'връзка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свържа двата края
  • свържа живота си
  • свържа по телефона
Фразеологизми:
  • свързвам двата края

Популярни търсения и запитвания за свържа

свържа : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник