Енциклопения на българския език

завържа

[zɐˈvɤrʒɐ]

завържа значение:

1. (пряко) Стягам нещо с въже, конец или кърпа, като правя възел.
2. (преносно) Започвам, установявам (отношения, разговор, приятелство).
3. (ботаника) За растение – образувам плод след прецъфтяване.
Ударение
завъ'ржа
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-вър-жа
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
завръзвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завържа

(пряко)
  • Ще завържа обувките си, преди да тръгна.
  • Трябва да завържеш кучето, за да не избяга.
(преносно)
  • Той успя да завърже разговор с непознатата.
  • Надявам се да завържа нови приятелства в университета.
(ботаника)
  • Тази година ябълката завържа много плод.
  • Сливата не успя да завърже заради студовете.

Антоними на завържа

Как се пише завържа

Грешни изписвания: завържъ, завърже, зъвържа, заваржа
Глаголът е от I спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е след 'ж' (завържа), а в 3 л. мн.ч. е -ат (завържат).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѧзати
От праславянския корен *vęz- (връзвам). Сродна с думите възел, връзка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • завържа разговор
  • завържа приятелство
  • завържа възел
  • завържа интрига
Фразеологизми:
  • завържа си езика
завържа : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник