Енциклопения на българския език

телефонен

[tɛlɛˈfɔnɛn]

телефонен значение:

1. (пряко) Който се отнася до телефон, до устройството или до системата за комуникация.
2. (комуникации) Който се извършва или осъществява чрез телефон.
Ударение
телефон'ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
те-ле-фо-нен
Род
мъжки
Мн. число
телефонни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на телефонен

(пряко)
  • В къщата имаше стар телефонен апарат.
  • Трябва да прекарат нов телефонен кабел.
(комуникации)
  • Проведохме дълъг телефонен разговор.
  • Направихме телефонна справка за разписанието.

Как се пише телефонен

Прилагателното име се пише с двойно 'н' само в женски род, среден род и множествено число (телефонна, телефонно, телефонни), когато коренът завършва на 'н'. В мъжки род единствено число се пише с едно 'н' (телефонен).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:τῆλε (têle) + φωνή (phōnē)
Думата навлиза в българския език чрез западноевропейски езици (френски 'téléphone' или немски 'Telephon'). Образувана е от гръцките корени 'теле' (далеч) и 'фоне' (звук, глас).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • телефонен номер
  • телефонен указател
  • телефонен пост
  • телефонен разговор