Енциклопения на българския език

носителка

[noˈsitɛlkɐ]

носителка значение:

1. (общо) Жена, която носи или пренася нещо (физически или преносно).
2. (общество/спорт) Жена, която е удостоена с награда, звание или отличие.
3. (медицина/биология) Организъм от женски пол, който пренася причинител на заразна болест или генетичен белег, без задължително да боледува.
Ударение
носѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-си-тел-ка
Род
женски
Мн. число
носителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на носителка

(общо)
  • Тя е горда носителка на българските традиции.
(общество/спорт)
  • Тя стана носителка на първа награда в конкурса за пиано.
(медицина/биология)
  • Майката е носителка на рецесивния ген.

Как се пише носителка

Грешни изписвания: носиталка, нусителка, носйтелка
Образува се от корена на глагола нося и суфикса -тел. Гласната пред 'л' е е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:нося
Женско съответствие на 'носител', произлизащо от глагола 'нося' + наставка за деец '-тел' + окончание за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • носителка на награда
  • носителка на титла
  • носителка на Оскар