Енциклопения на българския език

лауреатка

[lɐorɛˈatkɐ]

лауреатка значение:

1. (общо) Жена, която е удостоена с награда, премия или звание за изключителни постижения в областта на науката, изкуството и др.
Ударение
лауреа̀тка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ла-у-ре-ат-ка
Род
женски
Мн. число
лауреатки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лауреатка

(общо)
  • Тя е лауреатка на Нобелова награда за литература.
  • Младата пианистка стана лауреатка на международния конкурс.

Синоними на лауреатка

Как се пише лауреатка

Пише се с дифутонг 'ау' в началото и 'е' в средата.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:laureatus
От латинското 'laureatus' (увенчан с лавров венец). Думата навлиза в българския чрез руски или западни езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • димитровска лауреатка